25 may 2025, 8:39

Договор за време

530 8 22

Израства от една тъга животът,

до първата илюзия расте.

До първата разкъсваща Голгота

и до сълзата тиха на дете.       

                      

До камък хвърлен с ярост и усмивка,

намерил пътя си към твоя гръб

или прегръдката на тънка примка,

помилвала те с обичта на смърт,

 

с която имаш договор за време,

във който няма отбелязан срок,

но дебне всеки път да ти отнеме

най-близкото до вярата ти в Бог,

 

забравил, че сред множество утехи

поне една е ласката на враг.

Запомнил, че сред множеството грешки

една искра е символа за мрак.

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, ИнаКалина, думите ти ме зарадваха!

    Доче, благодаря ти от сърце за пожеланията!
  • Хубаво и искрено посвещение! Да ти е жив и здрав и само поводи за гордост да ти носи!
  • Щом сме се договорили, какъв е смисъла да дълбаем като къртове, слепи за истината... е, себеизявата и оправданието, и още много... и срокът е отбелязан. И пърхаме като пеперуди над кандило. Размисли ме, Жени. Четох го два пъти. Поезия, която дава.
  • Мерси
  • На добър час на сина ти, Жени!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...