25.05.2025 г., 8:39

Договор за време

515 8 22

Израства от една тъга животът,

до първата илюзия расте.

До първата разкъсваща Голгота

и до сълзата тиха на дете.       

                      

До камък хвърлен с ярост и усмивка,

намерил пътя си към твоя гръб

или прегръдката на тънка примка,

помилвала те с обичта на смърт,

 

с която имаш договор за време,

във който няма отбелязан срок,

но дебне всеки път да ти отнеме

най-близкото до вярата ти в Бог,

 

забравил, че сред множество утехи

поне една е ласката на враг.

Запомнил, че сред множеството грешки

една искра е символа за мрак.

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, ИнаКалина, думите ти ме зарадваха!

    Доче, благодаря ти от сърце за пожеланията!
  • Хубаво и искрено посвещение! Да ти е жив и здрав и само поводи за гордост да ти носи!
  • Щом сме се договорили, какъв е смисъла да дълбаем като къртове, слепи за истината... е, себеизявата и оправданието, и още много... и срокът е отбелязан. И пърхаме като пеперуди над кандило. Размисли ме, Жени. Четох го два пъти. Поезия, която дава.
  • Мерси
  • На добър час на сина ти, Жени!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...