May 25, 2025, 8:39 AM

Договор за време

  Poetry » Love
554 8 22

Израства от една тъга животът,

до първата илюзия расте.

До първата разкъсваща Голгота

и до сълзата тиха на дете.       

                      

До камък хвърлен с ярост и усмивка,

намерил пътя си към твоя гръб

или прегръдката на тънка примка,

помилвала те с обичта на смърт,

 

с която имаш договор за време,

във който няма отбелязан срок,

но дебне всеки път да ти отнеме

най-близкото до вярата ти в Бог,

 

забравил, че сред множество утехи

поне една е ласката на враг.

Запомнил, че сред множеството грешки

една искра е символа за мрак.

 

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, ИнаКалина, думите ти ме зарадваха!

    Доче, благодаря ти от сърце за пожеланията!
  • Хубаво и искрено посвещение! Да ти е жив и здрав и само поводи за гордост да ти носи!
  • Щом сме се договорили, какъв е смисъла да дълбаем като къртове, слепи за истината... е, себеизявата и оправданието, и още много... и срокът е отбелязан. И пърхаме като пеперуди над кандило. Размисли ме, Жени. Четох го два пъти. Поезия, която дава.
  • Мерси
  • На добър час на сина ти, Жени!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....