24 ago 2022, 9:02

Контурите на идещата зима 

  Poesía » Formas graves
323 4 3

КОНТУРИТЕ НА ИДЕЩАТА ЗИМА

 

Най-късните пътеки на октомври

се давят в жълта шума и слана

и утрото със спуканите стомни

е тръгнало към другата страна,

 

където, в сенчици градът окъпан,

поглъща редом птици и души

и всичко мило, свидно или скъпо

по моста към отвъдното руши.

 

Остава подир дрипата му сива 

мъглата с дъх на азбест и коприва.

И не е мъдрост болката тревожна.

 

Надеждата последна си отива, 

а тя единствена държи ме жива,

щом бягството от теб е невъзможно.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

На есен ми мирише, но е рано
и август с пеперудите лети,
и в зрели дини лятото остана,
морето до колене е почти.
Не влизам надълбоко сред вълните, ...
  273 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??