Контурите на идещата зима
КОНТУРИТЕ НА ИДЕЩАТА ЗИМА
Най-късните пътеки на октомври
се давят в жълта шума и слана
и утрото със спуканите стомни
е тръгнало към другата страна,
където, в сенчици градът окъпан,
поглъща редом птици и души
и всичко мило, свидно или скъпо
по моста към отвъдното руши.
Остава подир дрипата му сива
мъглата с дъх на азбест и коприва.
И не е мъдрост болката тревожна.
Надеждата последна си отива,
а тя единствена държи ме жива,
щом бягството от теб е невъзможно.
© Валентина Йотова All rights reserved.
