28 may 2013, 7:57

Конвейер

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Конвейер в завод…

подредени като взвод,

семпли кукли по шаблон,

очакват презентиране в салон.

Салон с други кукли като тях,

салон изпълнен с „личности” за смях.

Не, конвейер това не е, а тротоар,

тротоар пред виден светски бар.

Куклите изящни, външно феерични,

ала вътре кухи, асистолични.

Мнимо влюбено повтарят „мило”,

ала носят аромат на гнило.

 

В очакване на своя „славен” миг,

устни червилата срещат като щитовете – щик,

екстеншъни се в люта битка вплитат,

епилирани крачета на токчета залитат.

Надпревара във епична имидж схватка -

коя прилича повече на Златка?

„Приятелки” говорят си на „пате”, „мацка”…

СПЕШНО!!! Против лицемерието каска!

Моля? Прическата ще развалим?

ОК,  но знай си – против него няма грим…

 

Така подложено на чудноват изкуствен подбор

обществото наше странно заприличва на обор.

От мнозинство на бездушен добитък се съставлява,

а  къде изчезна стилната дама тъдява?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Главолекар Твоев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...