Конвейер в завод…

подредени като взвод,

семпли кукли по шаблон,

очакват презентиране в салон.

Салон с други кукли като тях,

салон изпълнен с „личности” за смях.

Не, конвейер това не е, а тротоар,

тротоар пред виден светски бар.

Куклите изящни, външно феерични,

ала вътре кухи, асистолични.

Мнимо влюбено повтарят „мило”,

ала носят аромат на гнило.

В очакване на своя „славен” миг,

устни червилата срещат като щитовете – щик,

екстеншъни се в люта битка вплитат,

епилирани крачета на токчета залитат.

Надпревара във епична имидж схватка -

коя прилича повече на Златка?

„Приятелки” говорят си на „пате”, „мацка”…

СПЕШНО!!! Против лицемерието каска!

Моля? Прическата ще развалим?

ОК,  но знай си – против него няма грим…

Така подложено на чудноват изкуствен подбор

обществото наше странно заприличва на обор.

От мнозинство на бездушен добитък се съставлява,

а  къде изчезна стилната дама тъдява?