May 28, 2013, 7:57 AM

Конвейер

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Конвейер в завод…

подредени като взвод,

семпли кукли по шаблон,

очакват презентиране в салон.

Салон с други кукли като тях,

салон изпълнен с „личности” за смях.

Не, конвейер това не е, а тротоар,

тротоар пред виден светски бар.

Куклите изящни, външно феерични,

ала вътре кухи, асистолични.

Мнимо влюбено повтарят „мило”,

ала носят аромат на гнило.

 

В очакване на своя „славен” миг,

устни червилата срещат като щитовете – щик,

екстеншъни се в люта битка вплитат,

епилирани крачета на токчета залитат.

Надпревара във епична имидж схватка -

коя прилича повече на Златка?

„Приятелки” говорят си на „пате”, „мацка”…

СПЕШНО!!! Против лицемерието каска!

Моля? Прическата ще развалим?

ОК,  но знай си – против него няма грим…

 

Така подложено на чудноват изкуствен подбор

обществото наше странно заприличва на обор.

От мнозинство на бездушен добитък се съставлява,

а  къде изчезна стилната дама тъдява?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Главолекар Твоев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...