Копнеж

19 oct 2011, 11:52

Poesía » De amor

609 0 5

Косиш ти меката трева,

осеяна с безбройни стъпки.

Косата плъзга се едва,

но усеща меките им тръпки.

Тръпнат крехките стебла,

поели нашите въздишки.

В плен на нашите тела

любов струи на тънки нишки.

Да спра косата аз копнея,

трева да вдъхна пак за миг...

За последно с тебе да се слея,

преди тревата да умре със вик.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

elfida (Елфида Георгиева)

2011-10-20T08:47:00+03:00

Много сте мили! Благодаря на всички за положителната оценка!
Katriona (Кети Рашева)

2011-10-19T17:46:38+03:00

Много чисти поетични метафори: любов-трева; коса-раздяла... чудесен стих!
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-10-19T17:16:54+03:00

Спри косата,дай воля на любовта,във всяка гънка на душата да расте вечно свежа трева!
elfida (Елфида Георгиева)

2011-10-19T15:52:15+03:00

Много благодаря, приятно ми стана!
mimamina (Мина Конарова)

2011-10-19T14:01:03+03:00

харесах! Поздрав!