elfida (Елфида Георгиева)
12 10
19 oct 2011, 11:52

Копнеж 

  Poesía » De amor
591 0 5

Косиш ти меката трева,

осеяна с безбройни стъпки.

Косата плъзга се едва,

но усеща меките им тръпки.

 

Тръпнат крехките стебла,

поели нашите въздишки.

В плен на нашите тела

любов струи на тънки нишки.

 

Да спра косата аз копнея,

трева да вдъхна пак за миг...

За последно с тебе да се слея,

преди тревата да умре със вик.

© Елфида Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??