elfida (Елфида Георгиева)
12 10
Oct 19, 2011, 11:52 AM

Копнеж 

  Poetry » Love
590 0 5

Косиш ти меката трева,

осеяна с безбройни стъпки.

Косата плъзга се едва,

но усеща меките им тръпки.

 

Тръпнат крехките стебла,

поели нашите въздишки.

В плен на нашите тела

любов струи на тънки нишки.

 

Да спра косата аз копнея,

трева да вдъхна пак за миг...

За последно с тебе да се слея,

преди тревата да умре със вик.

© Елфида Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??