19 окт. 2011 г., 11:52

Копнеж 

  Поэзия » Любовная
592 0 5

Косиш ти меката трева,

осеяна с безбройни стъпки.

Косата плъзга се едва,

но усеща меките им тръпки.

 

Тръпнат крехките стебла,

поели нашите въздишки.

В плен на нашите тела

любов струи на тънки нишки.

 

Да спра косата аз копнея,

трева да вдъхна пак за миг...

За последно с тебе да се слея,

преди тревата да умре със вик.

© Елфида Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??