Мила моя нежна роза,
прости ми, аз не мога да пиша проза,
но аз искам просто да ти подаря
любовта, която никога не ще прекратя.
Танца на звездите виждам аз,
в мига, когато се загледам в твоите очи,
а когато се усмихнеш ти,
сбъдваш всички мои мечти.
Обичам, когато вятърът вее твоите коси,
обичам да се наслаждавам на твоето ухание,
сякаш ангелче изпратено, празнотата в мен да покоси,
ти си дар от Бога, пред което аз направих признание.
Теб аз вече така добре познавам
и аз не спирам да те споменавам,
защото заедно всичко попълваме
и студените тихи нощи запалваме.
Обичаш ли, когато пръстите ми
минават през твоите коси?
Ти разкриваш смисъла на всички въпроси,
само ти можеш да докоснеш сърцето ми.
Изгревът е начин да изкажа обичта си,
а с цветето ще допълня желаната романтика,
може и да съм банален с речта си,
но няма по-красива любов в цялата галактика!
(Не е посветено, написах го късно снощи. Вдъхновен от баладите на групата Roxette ми дойдоха от сърце тези представи и ги изразих с красиви думи. Надявам се да ви хареса!)
© Георги Рогачев Todos los derechos reservados