15.02.2011 г., 9:03 ч.

Копнеж 

  Поезия » Любовна
1080 0 12

Мила моя нежна роза,
прости ми, аз не мога да пиша проза,
но аз искам просто да ти подаря
любовта, която никога не ще прекратя.

Танца на звездите виждам аз,
в мига, когато се загледам в твоите очи,
а когато се усмихнеш ти,
сбъдваш всички мои мечти.

Обичам, когато вятърът вее твоите коси,
обичам да се наслаждавам на твоето ухание,
сякаш ангелче изпратено, празнотата в мен да покоси,
ти си дар от Бога, пред което аз направих признание.

Теб аз вече така добре познавам
и аз не спирам да те споменавам,
защото заедно всичко попълваме
и студените тихи нощи запалваме.

Обичаш ли, когато пръстите ми
минават през твоите коси?
Ти разкриваш смисъла на всички въпроси,
само ти можеш да докоснеш сърцето ми.

Изгревът е начин да изкажа обичта си,
а с цветето ще допълня желаната романтика,
може и да съм банален с речта си,
но няма по-красива любов в цялата галактика!

(Не е посветено, написах го късно снощи. Вдъхновен от баладите на групата Roxette ми дойдоха от сърце тези представи и ги изразих с красиви думи. Надявам се да ви хареса!)

© Георги Рогачев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??