Копнеж
Мила моя нежна роза,
прости ми, аз не мога да пиша проза,
но аз искам просто да ти подаря
любовта, която никога не ще прекратя.
Танца на звездите виждам аз,
в мига, когато се загледам в твоите очи,
а когато се усмихнеш ти,
сбъдваш всички мои мечти.
Обичам, когато вятърът вее твоите коси,
обичам да се наслаждавам на твоето ухание,
сякаш ангелче изпратено, празнотата в мен да покоси,
ти си дар от Бога, пред което аз направих признание.
Теб аз вече така добре познавам
и аз не спирам да те споменавам,
защото заедно всичко попълваме
и студените тихи нощи запалваме.
Обичаш ли, когато пръстите ми
минават през твоите коси?
Ти разкриваш смисъла на всички въпроси,
само ти можеш да докоснеш сърцето ми.
Изгревът е начин да изкажа обичта си,
а с цветето ще допълня желаната романтика,
може и да съм банален с речта си,
но няма по-красива любов в цялата галактика!
(Не е посветено, написах го късно снощи. Вдъхновен от баладите на групата Roxette ми дойдоха от сърце тези представи и ги изразих с красиви думи. Надявам се да ви хареса!)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Рогачев Все права защищены
