16 abr 2013, 23:08

Копнеж

728 0 1

Толкова вдъхновение и поезия

има в тази замислена юлска вечер!

Държа ръцете ти в моите ръце.

Устата ми допира с ласка твоите коси,

в които капки от вечерната роса се стичат

и ме галят като лъчите

от меката светлина на небето.

 

Светът е спрял

в спокойните води на тишината.

Обърнати в копнеж,

усещане и нежност,

долавяме как около нас

дори най-нисшите създания

потънали в чистата мелодия на вечерта

се задушават от любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми копнежът на литературния ти герой:
    "... Устата ми допира с ласка твоите коси,
    в които капки от вечерната роса се стичат
    и ме галят като лъчите, ИДВАЩИ
    от меката светлина на небето."
    Стихът ти е свободен и цялата първа строфа е на ниво!
    Ако малко се позамислиш върху втората строфа, ще стане супер.
    Това, че стихът ти е свободен (без рима) ти дава голяма свобода за изява.
    Всъщност аз харесвам идеята ти "копнеж" и така.
    Успех!
    Литатру

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...