Apr 16, 2013, 11:08 PM

Копнеж

  Poetry » Love
725 0 1

Толкова вдъхновение и поезия

има в тази замислена юлска вечер!

Държа ръцете ти в моите ръце.

Устата ми допира с ласка твоите коси,

в които капки от вечерната роса се стичат

и ме галят като лъчите

от меката светлина на небето.

 

Светът е спрял

в спокойните води на тишината.

Обърнати в копнеж,

усещане и нежност,

долавяме как около нас

дори най-нисшите създания

потънали в чистата мелодия на вечерта

се задушават от любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми копнежът на литературния ти герой:
    "... Устата ми допира с ласка твоите коси,
    в които капки от вечерната роса се стичат
    и ме галят като лъчите, ИДВАЩИ
    от меката светлина на небето."
    Стихът ти е свободен и цялата първа строфа е на ниво!
    Ако малко се позамислиш върху втората строфа, ще стане супер.
    Това, че стихът ти е свободен (без рима) ти дава голяма свобода за изява.
    Всъщност аз харесвам идеята ти "копнеж" и така.
    Успех!
    Литатру

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...