16.04.2013 г., 23:08

Копнеж

726 0 1

Толкова вдъхновение и поезия

има в тази замислена юлска вечер!

Държа ръцете ти в моите ръце.

Устата ми допира с ласка твоите коси,

в които капки от вечерната роса се стичат

и ме галят като лъчите

от меката светлина на небето.

 

Светът е спрял

в спокойните води на тишината.

Обърнати в копнеж,

усещане и нежност,

долавяме как около нас

дори най-нисшите създания

потънали в чистата мелодия на вечерта

се задушават от любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми копнежът на литературния ти герой:
    "... Устата ми допира с ласка твоите коси,
    в които капки от вечерната роса се стичат
    и ме галят като лъчите, ИДВАЩИ
    от меката светлина на небето."
    Стихът ти е свободен и цялата първа строфа е на ниво!
    Ако малко се позамислиш върху втората строфа, ще стане супер.
    Това, че стихът ти е свободен (без рима) ти дава голяма свобода за изява.
    Всъщност аз харесвам идеята ти "копнеж" и така.
    Успех!
    Литатру

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...