Копнеж

Утрото дойде,

но вън е мрачно,

по стъклата танцуват капчици роса,

не се вижда слънцето,

няма я и зелената трева.

Сгушена под меките завивки,

усещам твоята топлина

как разпалва огъня в моята душа.

Милвам косата,

целувам устните ти,

желание неизчерпаемо в мен гори.

Страстта понесла ни е на своите криле,

любовта трепетно ни зове.

Обгръщам те - не спирам!

Искам да се слеем в едно,

сладко потънали в мекото легло.

Бездиханни, опиянени,

прошепваме едва

най-красивите думи на света.

Посветено на Георги Вълков