Копнеж
959
0
0
Утрото дойде,
но вън е мрачно,
по стъклата танцуват капчици роса,
не се вижда слънцето,
няма я и зелената трева.
Сгушена под меките завивки,
усещам твоята топлина
как разпалва огъня в моята душа.
Милвам косата,
целувам устните ти,
желание неизчерпаемо в мен гори.
Страстта понесла ни е на своите криле,
любовта трепетно ни зове.
Обгръщам те - не спирам!
Искам да се слеем в едно,
сладко потънали в мекото легло.
Бездиханни, опиянени,
прошепваме едва
най-красивите думи на света.
Посветено на Георги Вълков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Петрова Всички права запазени
