4 нояб. 2012 г., 16:33

Копнеж

969 0 0

Утрото дойде,

но вън е мрачно,

по стъклата танцуват капчици роса,

не се вижда слънцето,

няма я и зелената трева.



Сгушена под меките завивки,

усещам твоята топлина

как разпалва огъня в моята душа.



Милвам косата,

целувам устните ти,

желание неизчерпаемо в мен гори.



Страстта понесла ни е на своите криле,

любовта трепетно ни зове.

Обгръщам те - не спирам!

Искам да се слеем в едно,

сладко потънали в мекото легло.



Бездиханни, опиянени,

прошепваме едва

най-красивите думи на света.


Посветено на Георги Вълков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бояна Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...