Nov 4, 2012, 4:33 PM

Копнеж

  Poetry » Love
958 0 0

Утрото дойде,

но вън е мрачно,

по стъклата танцуват капчици роса,

не се вижда слънцето,

няма я и зелената трева.



Сгушена под меките завивки,

усещам твоята топлина

как разпалва огъня в моята душа.



Милвам косата,

целувам устните ти,

желание неизчерпаемо в мен гори.



Страстта понесла ни е на своите криле,

любовта трепетно ни зове.

Обгръщам те - не спирам!

Искам да се слеем в едно,

сладко потънали в мекото легло.



Бездиханни, опиянени,

прошепваме едва

най-красивите думи на света.


Посветено на Георги Вълков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...