22 dic 2016, 14:43

Копнеж 

  Poesía » Verso libre
304 1 6

Тиха вечер.

Притихват шепоти и гласове.

угасват светлините.

Само щурците припяват своята песен.

Зад прозорците са притаили дъх

човешките страсти в очакване на нежни

думи или топли ласки.

А ти седиш сама на тъмният балкон.

Далеч от чуждите сплетни.

Докосната от хладната прегръдка на нощта.

с покрито от болка по изгубените нежности.

прилягаш в леглото самотна,

а мисълта ти лети във всички посоки.

с вечният стремеж да докоснеш мига на вечността.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??