Копнеж
Тиха вечер.
Притихват шепоти и гласове.
угасват светлините.
Само щурците припяват своята песен.
Зад прозорците са притаили дъх
човешките страсти в очакване на нежни
думи или топли ласки.
А ти седиш сама на тъмният балкон.
Далеч от чуждите сплетни.
Докосната от хладната прегръдка на нощта.
с покрито от болка по изгубените нежности.
прилягаш в леглото самотна,
а мисълта ти лети във всички посоки.
с вечният стремеж да докоснеш мига на вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
!