Копнеж
Тиха вечер.
Притихват шепоти и гласове.
угасват светлините.
Само щурците припяват своята песен.
Зад прозорците са притаили дъх
човешките страсти в очакване на нежни
думи или топли ласки.
А ти седиш сама на тъмният балкон.
Далеч от чуждите сплетни.
Докосната от хладната прегръдка на нощта.
с покрито от болка по изгубените нежности.
прилягаш в леглото самотна,
а мисълта ти лети във всички посоки.
с вечният стремеж да докоснеш мига на вечността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
!