Копнеж
Покрита със шума гората
прилича на призрачен кът.
Едно по едно от листата
чертаят на Зимата път.
Останали някъде свити,
забравени в делнични дни
усмивките в сивото скрити
са есенно-зимни лъчи.
Плете по небето Луната
от облаци нощни платно,
застила със него Земята,
заспива във влага зърно.
И само принцеса в сребристо
завърта се с къдри от скреж.
В косите й истински чисто
долавя се зимен копнеж.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анелия Тушкова Todos los derechos reservados
