Копнеж
Покрита със шума гората
прилича на призрачен кът.
Едно по едно от листата
чертаят на Зимата път.
Останали някъде свити,
забравени в делнични дни
усмивките в сивото скрити
са есенно-зимни лъчи.
Плете по небето Луната
от облаци нощни платно,
застила със него Земята,
заспива във влага зърно.
И само принцеса в сребристо
завърта се с къдри от скреж.
В косите й истински чисто
долавя се зимен копнеж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анелия Тушкова Все права защищены
