23 nov 2007, 13:32

Копнеж

955 0 3

Копнеж

Един копнеж, малко желание,

събудило те в ранните часове.

Едно докосване, топла прегръдка,

способни да те спасят от нощта.

Когато денят още не е дошъл

и сърцето ти копнее за другар,

за лъч светлина, разкъсващ мрака.

Душата ти копнее за спасение,

пък било то и поредната измама.

Нека да е такава, но нека е там.

В часа на сивата призрачна мъгла,

когато изглежда, че денят няма да настъпи

и се чувства като загубен сред нищото.

Малка искрица се ражда в душата,

малка надежда, прогонваща демоните,

плъзнали навред по цялата земя.

Един копнеж за устни топли,

които да те спасят от студения свят,

един копнеж по сродна душа,

която да запълни и оцвети живота син.

Може и да изчезна заедно с утрото,

но нека да е там, спасявайки те

от самотните часове на самотната нощ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...