Копнеж

23.11.2007 г., 13:32 ч.

Поезия » Философска

760 0 3

Копнеж

Един копнеж, малко желание,

събудило те в ранните часове.

Едно докосване, топла прегръдка,

способни да те спасят от нощта.

Когато денят още не е дошъл

и сърцето ти копнее за другар,

за лъч светлина, разкъсващ мрака.

Душата ти копнее за спасение,

пък било то и поредната измама.

Нека да е такава, но нека е там.

В часа на сивата призрачна мъгла,

когато изглежда, че денят няма да настъпи

и се чувства като загубен сред нищото.

Малка искрица се ражда в душата,

малка надежда, прогонваща демоните,

плъзнали навред по цялата земя.

Един копнеж за устни топли,

които да те спасят от студения свят,

един копнеж по сродна душа,

която да запълни и оцвети живота син.

Може и да изчезна заедно с утрото,

но нека да е там, спасявайки те

от самотните часове на самотната нощ.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.