23 нояб. 2007 г., 13:32

Копнеж

953 0 3

Копнеж

Един копнеж, малко желание,

събудило те в ранните часове.

Едно докосване, топла прегръдка,

способни да те спасят от нощта.

Когато денят още не е дошъл

и сърцето ти копнее за другар,

за лъч светлина, разкъсващ мрака.

Душата ти копнее за спасение,

пък било то и поредната измама.

Нека да е такава, но нека е там.

В часа на сивата призрачна мъгла,

когато изглежда, че денят няма да настъпи

и се чувства като загубен сред нищото.

Малка искрица се ражда в душата,

малка надежда, прогонваща демоните,

плъзнали навред по цялата земя.

Един копнеж за устни топли,

които да те спасят от студения свят,

един копнеж по сродна душа,

която да запълни и оцвети живота син.

Може и да изчезна заедно с утрото,

но нека да е там, спасявайки те

от самотните часове на самотната нощ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...