25 ene 2009, 9:43

Копнеж

721 0 8

Искам да докосна с устни


лицето ти, по-меко от коприна.


Искам да не съм закусвал,


когато тялото ти аз ще вкуся.


Усещам как във всеки миг без теб


сърцето ми започва да лудува


и с рими като на поет,


очите ми по теб пътуват.


Ушите ти са като шоколад,


докосвам ги с език и зная,


че ти не си от този свят,


но аз за тебе ще мечтая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иво Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ''...след като имаме бездарни управници, защо да нямаме и бездарни поети.''

    Мисля че сам виждаш докъде сме я докарали със бездарните управници, та не ми се ще да става същото и с поезията ни!

    Поздрав
  • Извинявай, Васка, но мисля, че бъркаш понятията. Какво общо имат логиката, поезията и фриволното изливане на чувства, за което говориш. Съгласен съм, че не всеки може да пише поезия. Но след като имаме бездарни управници, защо да нямаме и бездарни поети. Да не забравяме, че:
    "Човек се учи, докато е жив"
    "Човек се учи от грешките си"
    и
    "Който копае гроб другиму, сам пада в него"

    Без лоши чувства
  • Хареса ми !Поздрав !
  • "Защо трябва да търсим логика в любовната поезия?! Това е израз на чувства все пак... "

    Ако поезията беше САМО израз на чувства, то тогава всеки щеше да е поет, а всяка драсканица от типа на "О, колко те обичам...така ми липсваш...не мога без теб..." щеше да е поезия.Добре че не е...!

    П.П.Коментарът ми отгоре няма отношение към стихът ти.
  • Относно коментара на "идеми дойдеми": Защо трябва да търсим логика в любовната поезия?! Това е израз на чувства все пак и всеки си има свой начин на изразяване.
    А относно коментара на Майстора: Съгласен съм и на варианта с мечтите, но първоначалната ми идея беше, да опиша всяка част от нейното тяло, но телефонът иззвъня и тя ми каза, че всичко свърши. . . . .

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...