Jan 25, 2009, 9:43 AM

Копнеж

  Poetry » Love
718 0 8

Искам да докосна с устни


лицето ти, по-меко от коприна.


Искам да не съм закусвал,


когато тялото ти аз ще вкуся.


Усещам как във всеки миг без теб


сърцето ми започва да лудува


и с рими като на поет,


очите ми по теб пътуват.


Ушите ти са като шоколад,


докосвам ги с език и зная,


че ти не си от този свят,


но аз за тебе ще мечтая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ''...след като имаме бездарни управници, защо да нямаме и бездарни поети.''

    Мисля че сам виждаш докъде сме я докарали със бездарните управници, та не ми се ще да става същото и с поезията ни!

    Поздрав
  • Извинявай, Васка, но мисля, че бъркаш понятията. Какво общо имат логиката, поезията и фриволното изливане на чувства, за което говориш. Съгласен съм, че не всеки може да пише поезия. Но след като имаме бездарни управници, защо да нямаме и бездарни поети. Да не забравяме, че:
    "Човек се учи, докато е жив"
    "Човек се учи от грешките си"
    и
    "Който копае гроб другиму, сам пада в него"

    Без лоши чувства
  • Хареса ми !Поздрав !
  • "Защо трябва да търсим логика в любовната поезия?! Това е израз на чувства все пак... "

    Ако поезията беше САМО израз на чувства, то тогава всеки щеше да е поет, а всяка драсканица от типа на "О, колко те обичам...така ми липсваш...не мога без теб..." щеше да е поезия.Добре че не е...!

    П.П.Коментарът ми отгоре няма отношение към стихът ти.
  • Относно коментара на "идеми дойдеми": Защо трябва да търсим логика в любовната поезия?! Това е израз на чувства все пак и всеки си има свой начин на изразяване.
    А относно коментара на Майстора: Съгласен съм и на варианта с мечтите, но първоначалната ми идея беше, да опиша всяка част от нейното тяло, но телефонът иззвъня и тя ми каза, че всичко свърши. . . . .

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...