Искам да докосна с устни
лицето ти, по-меко от коприна.
Искам да не съм закусвал,
когато тялото ти аз ще вкуся.
Усещам как във всеки миг без теб
сърцето ми започва да лудува
и с рими като на поет,
очите ми по теб пътуват.
Ушите ти са като шоколад,
докосвам ги с език и зная,
че ти не си от този свят,
но аз за тебе ще мечтая.
© Иво Русев Всички права запазени
Мисля че сам виждаш докъде сме я докарали със бездарните управници, та не ми се ще да става същото и с поезията ни!
Поздрав