25.01.2009 г., 9:43

Копнеж

719 0 8

Искам да докосна с устни


лицето ти, по-меко от коприна.


Искам да не съм закусвал,


когато тялото ти аз ще вкуся.


Усещам как във всеки миг без теб


сърцето ми започва да лудува


и с рими като на поет,


очите ми по теб пътуват.


Ушите ти са като шоколад,


докосвам ги с език и зная,


че ти не си от този свят,


но аз за тебе ще мечтая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ''...след като имаме бездарни управници, защо да нямаме и бездарни поети.''

    Мисля че сам виждаш докъде сме я докарали със бездарните управници, та не ми се ще да става същото и с поезията ни!

    Поздрав
  • Извинявай, Васка, но мисля, че бъркаш понятията. Какво общо имат логиката, поезията и фриволното изливане на чувства, за което говориш. Съгласен съм, че не всеки може да пише поезия. Но след като имаме бездарни управници, защо да нямаме и бездарни поети. Да не забравяме, че:
    "Човек се учи, докато е жив"
    "Човек се учи от грешките си"
    и
    "Който копае гроб другиму, сам пада в него"

    Без лоши чувства
  • Хареса ми !Поздрав !
  • "Защо трябва да търсим логика в любовната поезия?! Това е израз на чувства все пак... "

    Ако поезията беше САМО израз на чувства, то тогава всеки щеше да е поет, а всяка драсканица от типа на "О, колко те обичам...така ми липсваш...не мога без теб..." щеше да е поезия.Добре че не е...!

    П.П.Коментарът ми отгоре няма отношение към стихът ти.
  • Относно коментара на "идеми дойдеми": Защо трябва да търсим логика в любовната поезия?! Това е израз на чувства все пак и всеки си има свой начин на изразяване.
    А относно коментара на Майстора: Съгласен съм и на варианта с мечтите, но първоначалната ми идея беше, да опиша всяка част от нейното тяло, но телефонът иззвъня и тя ми каза, че всичко свърши. . . . .

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...