Копнеж ІІ
749
0
0
Копнеж
Луната почука.
Промуши лъч.
Очите ми го взеха.
Със него нарисуваха
искрата в ъгъла на устните.
По веждата се хлъзнаха.
Затворих клепки натежали от копнеж.
Заключих те в зеницата... за утре.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тони Лунгарска Todos los derechos reservados
