Копнеж ІІ
748
0
0
Копнеж
Луната почука.
Промуши лъч.
Очите ми го взеха.
Със него нарисуваха
искрата в ъгъла на устните.
По веждата се хлъзнаха.
Затворих клепки натежали от копнеж.
Заключих те в зеницата... за утре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Лунгарска Всички права запазени
