13 feb 2018, 19:59

Копнеж на пилигрим 

  Poesía
433 2 7

Ще се припомня. Някога съм бил.
Светът не е зачеркнал мисълта ми.
Дори надежди сто да е изтрил
или изострял болката с измами.

 

Все някъде един невидим път
подобно бял конец ще ме издири,
за да закърпи смисъла умът,
а вятърът с небесен рог да свири.

 

Да литне пожълтялото листо
без страх, че есен пак ще го откъсне,
и без да пита как или защо
за своя нова пролет да възкръсне.

 

Ще се припомня. Даже да е щрих,
дори като една въздишка кратък.
Щом мостовете стари изгорих -
с крила ще стигна някога оттатък.

 

Зад сенките на тъмните бърда,
които спират изгрев и надежда.
За да осъмна в сладка свобода,
където лъч мечтите ми извежда.

 

И в светлото, с копнеж на пилигрим,
от стареца детето да проходи
до оня храм, възвишен и незрим,
където чезнат мъки и несгоди.

 

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Приятели! В тази стихосбирка съм събрал стихове, родени от скръбта и тъгата! Не искам да наскърбявам или натъжавам когото и да било с тях, но поне един читател да види болката си, споделена по поетичен начин! 

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Силвия! Поздрав и на теб!
  • И тъгата си я нарисувал красиво. Поздрави!
  • Благодаря ти, Влади! Мисля, че на всички в живота идва миг да се спомнят, до онова себеосъзнаване, че могат да оставят вечни следи в преходния живот!
  • Благодаря ти, Светле! Тъгата е част от живота! И като такава - заслужава стиховете ми!
  • Красиви стихове, макар и тъжни! Почитания!!
  • Благодаря, Ани! Във всеки от нас живее дете, което никога не остарява!
  • "от стареца детето да проходи"
    Хубаво е.
Propuestas
: ??:??