Копнеж на пилигрим
Ще се припомня. Някога съм бил.
Светът не е зачеркнал мисълта ми.
Дори надежди сто да е изтрил
или изострял болката с измами.
Все някъде един невидим път
подобно бял конец ще ме издири,
за да закърпи смисъла умът,
а вятърът с небесен рог да свири.
Да литне пожълтялото листо
без страх, че есен пак ще го откъсне,
и без да пита как или защо
за своя нова пролет да възкръсне.
Ще се припомня. Даже да е щрих,
дори като една въздишка кратък.
Щом мостовете стари изгорих -
с крила ще стигна някога оттатък.
Зад сенките на тъмните бърда,
които спират изгрев и надежда.
За да осъмна в сладка свобода,
където лъч мечтите ми извежда.
И в светлото, с копнеж на пилигрим,
от стареца детето да проходи
до оня храм, възвишен и незрим,
където чезнат мъки и несгоди.
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Силвия! Поздрав и на теб!
-
И тъгата си я нарисувал красиво. Поздрави!
-
Благодаря ти, Влади! Мисля, че на всички в живота идва миг да се спомнят, до онова себеосъзнаване, че могат да оставят вечни следи в преходния живот!
-
Поздравявам те сърдечно, Ясене!
Какво друго да кажа, стихът сам говори:
"Ще се припомня. Даже да е щрих,
дори като една въздишка кратък.
Щом мостовете стари изгорих -
с крила ще стигна някога оттатък."
и ме кара да те аплодирам силно! -
Благодаря ти, Светле! Тъгата е част от живота! И като такава - заслужава стиховете ми!
-
Красиви стихове, макар и тъжни! Почитания!!
-
Благодаря, Ани! Във всеки от нас живее дете, което никога не остарява!
-
"от стареца детето да проходи"
Хубаво е.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
