23 ene 2008, 9:49

Копнежи

  Poesía » Otra
737 0 10
Към спомените минали се връщам,
към слънчевите дни на младостта
и в мислите си свои те прегръщам
и там откривам нежна радостта.

Как бързо времето отмина
и в своят кръговрат ни завъртя,
като стрела животът ни премина,
край нас тя бързо изсвистя.

И спомените наши аз отварям,
подобно книга с пожълтелите листа
и със копнежите отдавнашни изгарям,
че няма да се върне младостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Носталгичен стих си написала, Ваня!
    Живей сега, до като си още млада!
    Поздавления!
  • Поздравления!Чудесен стих!
  • Много е хубаво...
  • На младостта опадаха листата,
    задуха бурен вятър, заваля.
    Но чака там на прага на живота
    онази зимна прелест - мъдростта.

    Всички години са прекрасни, ако не са изживявани напразно!
  • Младостта не,но пък зрелостта също е красива в своята осмисленост!
    Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...