23 ene 2008, 9:49

Копнежи

  Poesía » Otra
729 0 10
Към спомените минали се връщам,
към слънчевите дни на младостта
и в мислите си свои те прегръщам
и там откривам нежна радостта.

Как бързо времето отмина
и в своят кръговрат ни завъртя,
като стрела животът ни премина,
край нас тя бързо изсвистя.

И спомените наши аз отварям,
подобно книга с пожълтелите листа
и със копнежите отдавнашни изгарям,
че няма да се върне младостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Носталгичен стих си написала, Ваня!
    Живей сега, до като си още млада!
    Поздавления!
  • Поздравления!Чудесен стих!
  • Много е хубаво...
  • На младостта опадаха листата,
    задуха бурен вятър, заваля.
    Но чака там на прага на живота
    онази зимна прелест - мъдростта.

    Всички години са прекрасни, ако не са изживявани напразно!
  • Младостта не,но пък зрелостта също е красива в своята осмисленост!
    Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...