23.01.2008 г., 9:49

Копнежи

723 0 10
Към спомените минали се връщам,
към слънчевите дни на младостта
и в мислите си свои те прегръщам
и там откривам нежна радостта.

Как бързо времето отмина
и в своят кръговрат ни завъртя,
като стрела животът ни премина,
край нас тя бързо изсвистя.

И спомените наши аз отварям,
подобно книга с пожълтелите листа
и със копнежите отдавнашни изгарям,
че няма да се върне младостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Носталгичен стих си написала, Ваня!
    Живей сега, до като си още млада!
    Поздавления!
  • Поздравления!Чудесен стих!
  • Много е хубаво...
  • На младостта опадаха листата,
    задуха бурен вятър, заваля.
    Но чака там на прага на живота
    онази зимна прелест - мъдростта.

    Всички години са прекрасни, ако не са изживявани напразно!
  • Младостта не,но пък зрелостта също е красива в своята осмисленост!
    Поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...