23 янв. 2008 г., 09:49

Копнежи

733 0 10
Към спомените минали се връщам,
към слънчевите дни на младостта
и в мислите си свои те прегръщам
и там откривам нежна радостта.

Как бързо времето отмина
и в своят кръговрат ни завъртя,
като стрела животът ни премина,
край нас тя бързо изсвистя.

И спомените наши аз отварям,
подобно книга с пожълтелите листа
и със копнежите отдавнашни изгарям,
че няма да се върне младостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Носталгичен стих си написала, Ваня!
    Живей сега, до като си още млада!
    Поздавления!
  • Поздравления!Чудесен стих!
  • Много е хубаво...
  • На младостта опадаха листата,
    задуха бурен вятър, заваля.
    Но чака там на прага на живота
    онази зимна прелест - мъдростта.

    Всички години са прекрасни, ако не са изживявани напразно!
  • Младостта не,но пък зрелостта също е красива в своята осмисленост!
    Поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...