23 янв. 2008 г., 09:49

Копнежи

738 0 10
Към спомените минали се връщам,
към слънчевите дни на младостта
и в мислите си свои те прегръщам
и там откривам нежна радостта.

Как бързо времето отмина
и в своят кръговрат ни завъртя,
като стрела животът ни премина,
край нас тя бързо изсвистя.

И спомените наши аз отварям,
подобно книга с пожълтелите листа
и със копнежите отдавнашни изгарям,
че няма да се върне младостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Носталгичен стих си написала, Ваня!
    Живей сега, до като си още млада!
    Поздавления!
  • Поздравления!Чудесен стих!
  • Много е хубаво...
  • На младостта опадаха листата,
    задуха бурен вятър, заваля.
    Но чака там на прага на живота
    онази зимна прелест - мъдростта.

    Всички години са прекрасни, ако не са изживявани напразно!
  • Младостта не,но пък зрелостта също е красива в своята осмисленост!
    Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...