9 jul 2011, 23:56

Копнежно...

903 0 10

Копнежно...

 

Ще се науча да кървя и да не викам -   

сред хиляди души във самота,

ала до смърт ще те обичам

и ще цъфтя дори през есента...

 

Пред мене легна дългата постеля

на времето, помитащо реки,

как лутах се, докато те намеря

облечен в блясък от звезди...

 

Във мен пося любов, надежда -   

покълнали за утрешния ден,

а в сенки на мечти изглеждаш

така реално, сякаш си до мен...

 

И сякаш отсега започват

копнежи в мене да туптят,

пулсирам с цялата си нежност -   

със ритъма на топлата ти гръд...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...