Jul 9, 2011, 11:56 PM

Копнежно... 

  Poetry » Love
753 0 10

Копнежно...

 

Ще се науча да кървя и да не викам -   

сред хиляди души във самота,

ала до смърт ще те обичам

и ще цъфтя дори през есента...

 

Пред мене легна дългата постеля

на времето, помитащо реки,

как лутах се, докато те намеря

облечен в блясък от звезди...

 

Във мен пося любов, надежда -   

покълнали за утрешния ден,

а в сенки на мечти изглеждаш

така реално, сякаш си до мен...

 

И сякаш отсега започват

копнежи в мене да туптят,

пулсирам с цялата си нежност -   

със ритъма на топлата ти гръд...

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??