17 abr 2010, 16:55

Копринен дъжд

  Poesía » Otra
1.2K 0 12

когато ми разказваш
копринените приказки на пръстите
дъждът совалки мята зад стъклото
тъче воали
  плаче
платно за тънки ризи

а пръстите текат в косите ми
по раменете стичат се
чертаят улейчета
       пулс и
         улици

       по картата на кожата
бележат сенчести участъци
    порозовели зони с учестено дишане
        тръстиките на тръпките
     тревата  трепетна
  и репетират
репетират

 

 прелитат във опасна близост

прелистват

        перлените приливи
   на пръсти прочитат мястото до отлив

      в рой пеперуди
                             пръскат се

 

 

денят навън си сменя маските
изпраща си дъждовното лице
размахва облачните паравани
      иззад кулисите наднича слънце
излиза
ниско се покланя

 

потърсих слънчевото домино
       и пръстите ми го подадоха

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...