17.04.2010 г., 16:55

Копринен дъжд

1.2K 0 12

когато ми разказваш
копринените приказки на пръстите
дъждът совалки мята зад стъклото
тъче воали
  плаче
платно за тънки ризи

а пръстите текат в косите ми
по раменете стичат се
чертаят улейчета
       пулс и
         улици

       по картата на кожата
бележат сенчести участъци
    порозовели зони с учестено дишане
        тръстиките на тръпките
     тревата  трепетна
  и репетират
репетират

 

 прелитат във опасна близост

прелистват

        перлените приливи
   на пръсти прочитат мястото до отлив

      в рой пеперуди
                             пръскат се

 

 

денят навън си сменя маските
изпраща си дъждовното лице
размахва облачните паравани
      иззад кулисите наднича слънце
излиза
ниско се покланя

 

потърсих слънчевото домино
       и пръстите ми го подадоха

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...