Apr 17, 2010, 4:55 PM

Копринен дъжд

  Poetry » Other
1.2K 0 12

когато ми разказваш
копринените приказки на пръстите
дъждът совалки мята зад стъклото
тъче воали
  плаче
платно за тънки ризи

а пръстите текат в косите ми
по раменете стичат се
чертаят улейчета
       пулс и
         улици

       по картата на кожата
бележат сенчести участъци
    порозовели зони с учестено дишане
        тръстиките на тръпките
     тревата  трепетна
  и репетират
репетират

 

 прелитат във опасна близост

прелистват

        перлените приливи
   на пръсти прочитат мястото до отлив

      в рой пеперуди
                             пръскат се

 

 

денят навън си сменя маските
изпраща си дъждовното лице
размахва облачните паравани
      иззад кулисите наднича слънце
излиза
ниско се покланя

 

потърсих слънчевото домино
       и пръстите ми го подадоха

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...