Копринен здрач

12 may 2017, 10:00

Poesía » Del paisaje, Odas y poemas

617 1 2

Имаше някога една поляна -

около нея гъста гора,

и над нея небосвода

осеян от някога разбила се

супер нова.

Някога там ходех,

като дете,

обичах да гледам нощното небе,

и си мислех колко други светове

в своята шепа криеше.

Имаше някога една поляна,

а около нея гъста гора,

в която като влезнех -

ме отвеждаше до

Самотната планина.

Това място: тихо и вълшебно,

погледнато отвисоко

образуваше звезда.

От него нищо не е останало -

ни поляната зелена,

ни звездната гора.

Още я помня.

Там понякога ходя,

за да си спомням онова време,

да гледам нощното небе,

на което създадох онези

нови светове,

за които като дете

мечтаех.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Nevium (Нина Чалъкова)

2017-05-12T22:11:14+03:00

Благодаря за красивия коментар, г-н Станев!
Трогната съм.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-05-12T17:49:29+03:00

Прекрасно поетично усамотение,което до болка липсва...Ограбили са те,Нина!Но в теб живеят звездните светове на детството.Дано ги опазиш за деца и внуци!✨