Nevium (Нина Чалъкова)
194 287
12 мая 2017 г., 10:00

Копринен здрач 

  Поэзия » Пейзажная, Оды и поэмы
692 1 2

Имаше някога една поляна -

около нея гъста гора,

и над нея небосвода

осеян от някога разбила се

супер нова.

 

Някога там ходех,

като дете,

обичах да гледам нощното небе,

и си мислех колко други светове

в своята шепа криеше.

 

Имаше някога една поляна,

а около нея гъста гора,

в която като влезнех -

ме отвеждаше до

Самотната планина.

 

Това място:  тихо и вълшебно,

погледнато отвисоко

образуваше звезда.

 

От него нищо не е останало -

ни поляната зелена,

ни звездната гора.

Още я помня.

Там понякога ходя,

за да си спомням онова време,

да гледам нощното небе,

на което създадох онези

нови светове,

за които като дете

мечтаех.

© Нина Чалъкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за красивия коментар, г-н Станев!
    Трогната съм.
  • Прекрасно поетично усамотение,което до болка липсва...Ограбили са те,Нина!Но в теб живеят звездните светове на детството.Дано ги опазиш за деца и внуци!✨
Предложения
: ??:??