Копринен здрач
Имаше някога една поляна -
около нея гъста гора,
и над нея небосвода
осеян от някога разбила се
супер нова.
Някога там ходех,
като дете,
обичах да гледам нощното небе,
и си мислех колко други светове
в своята шепа криеше.
Имаше някога една поляна,
а около нея гъста гора,
в която като влезнех -
ме отвеждаше до
Самотната планина.
Това място: тихо и вълшебно,
погледнато отвисоко
образуваше звезда.
От него нищо не е останало -
ни поляната зелена,
ни звездната гора.
Още я помня.
Там понякога ходя,
за да си спомням онова време,
да гледам нощното небе,
на което създадох онези
нови светове,
за които като дете
мечтаех.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чалъкова Все права защищены
