Копринен здрач

12.05.2017 г., 10:00 ч.

Поезия » Пейзажна, Оди и поеми

619 1 2

Имаше някога една поляна -

около нея гъста гора,

и над нея небосвода

осеян от някога разбила се

супер нова.

Някога там ходех,

като дете,

обичах да гледам нощното небе,

и си мислех колко други светове

в своята шепа криеше.

Имаше някога една поляна,

а около нея гъста гора,

в която като влезнех -

ме отвеждаше до

Самотната планина.

Това място: тихо и вълшебно,

погледнато отвисоко

образуваше звезда.

От него нищо не е останало -

ни поляната зелена,

ни звездната гора.

Още я помня.

Там понякога ходя,

за да си спомням онова време,

да гледам нощното небе,

на което създадох онези

нови светове,

за които като дете

мечтаех.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Nevium (Нина Чалъкова)

2017-05-12T22:11:14+03:00

Благодаря за красивия коментар, г-н Станев!
Трогната съм.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-05-12T17:49:29+03:00

Прекрасно поетично усамотение,което до болка липсва...Ограбили са те,Нина!Но в теб живеят звездните светове на детството.Дано ги опазиш за деца и внуци!✨