Копринен здрач
Имаше някога една поляна -
около нея гъста гора,
и над нея небосвода
осеян от някога разбила се
супер нова.
Някога там ходех,
като дете,
обичах да гледам нощното небе,
и си мислех колко други светове
в своята шепа криеше.
Имаше някога една поляна,
а около нея гъста гора,
в която като влезнех -
ме отвеждаше до
Самотната планина.
Това място: тихо и вълшебно,
погледнато отвисоко
образуваше звезда.
От него нищо не е останало -
ни поляната зелена,
ни звездната гора.
Още я помня.
Там понякога ходя,
за да си спомням онова време,
да гледам нощното небе,
на което създадох онези
нови светове,
за които като дете
мечтаех.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чалъкова Всички права запазени
