12.05.2017 г., 10:00

Копринен здрач

916 1 2

Имаше някога една поляна -

около нея гъста гора,

и над нея небосвода

осеян от някога разбила се

супер нова.

 

Някога там ходех,

като дете,

обичах да гледам нощното небе,

и си мислех колко други светове

в своята шепа криеше.

 

Имаше някога една поляна,

а около нея гъста гора,

в която като влезнех -

ме отвеждаше до

Самотната планина.

 

Това място:  тихо и вълшебно,

погледнато отвисоко

образуваше звезда.

 

От него нищо не е останало -

ни поляната зелена,

ни звездната гора.

Още я помня.

Там понякога ходя,

за да си спомням онова време,

да гледам нощното небе,

на което създадох онези

нови светове,

за които като дете

мечтаех.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за красивия коментар, г-н Станев!
    Трогната съм.
  • Прекрасно поетично усамотение,което до болка липсва...Ограбили са те,Нина!Но в теб живеят звездните светове на детството.Дано ги опазиш за деца и внуци!✨

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...