Корабокрушенци

Живея на острова на мълчанието и самотата.

Това е островът без бряг, без слънце, без веселие.

Кораби минават,

 изпълват хоризонта и отнасят красотата.

Ти си тук до мен,

 показваш ми чудесата,

а аз чакам безнадеждното спасение.

И ето на: след безкрайното мъчение

 научих се да бъда корабокрушенец във живота.

Отказах се да търся тяло за душата и пристан за мечтата.

Мракът ме изпълва, а самотата – забавлява...

Но ето че лъч ме заслепява, нарушава тишината

и отнема тегобата.

Малка лодка приближава,

обикаля и търси мене във сумрака.

Ти се взираш във моряка,

но за теб той е само сянка във водата,

призрак от мечтата.

Гледам него във очите, а търся теб за опрощение.

Аз отплавам под флага на надеждата,

а ти, корабокрушенецо,

 оставаш тук, при самотата,

в знак на отмъщение.