24.09.2011 г., 19:49

Корабокрушенци

707 0 0

Корабокрушенци

 

Живея на острова на мълчанието и самотата.

Това е островът без бряг, без слънце, без веселие.

Кораби минават,

 изпълват хоризонта и отнасят красотата.

 

Ти си тук до мен,

 показваш ми чудесата,

а аз чакам безнадеждното спасение.

 

И ето на: след безкрайното мъчение

 научих се да бъда корабокрушенец във живота.

Отказах се да търся тяло за душата и пристан за мечтата.

Мракът ме изпълва, а самотата – забавлява...

 

Но ето че лъч ме заслепява, нарушава тишината

и отнема тегобата.

Малка лодка приближава,

обикаля и търси мене във сумрака.

 

Ти се взираш във моряка,

но за теб той е само сянка във водата,

призрак от мечтата.

Гледам него във очите, а търся теб за опрощение.

 

Аз отплавам под флага на надеждата,

а ти, корабокрушенецо,

 оставаш тук, при самотата,

в знак на отмъщение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...