Sep 24, 2011, 7:49 PM

Корабокрушенци

  Poetry » Love
708 0 0

Корабокрушенци

 

Живея на острова на мълчанието и самотата.

Това е островът без бряг, без слънце, без веселие.

Кораби минават,

 изпълват хоризонта и отнасят красотата.

 

Ти си тук до мен,

 показваш ми чудесата,

а аз чакам безнадеждното спасение.

 

И ето на: след безкрайното мъчение

 научих се да бъда корабокрушенец във живота.

Отказах се да търся тяло за душата и пристан за мечтата.

Мракът ме изпълва, а самотата – забавлява...

 

Но ето че лъч ме заслепява, нарушава тишината

и отнема тегобата.

Малка лодка приближава,

обикаля и търси мене във сумрака.

 

Ти се взираш във моряка,

но за теб той е само сянка във водата,

призрак от мечтата.

Гледам него във очите, а търся теб за опрощение.

 

Аз отплавам под флага на надеждата,

а ти, корабокрушенецо,

 оставаш тук, при самотата,

в знак на отмъщение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...