Корабокрушенци
Живея на острова на мълчанието и самотата.
Това е островът без бряг, без слънце, без веселие.
Кораби минават,
изпълват хоризонта и отнасят красотата.
Ти си тук до мен,
показваш ми чудесата,
а аз чакам безнадеждното спасение.
И ето на: след безкрайното мъчение
научих се да бъда корабокрушенец във живота.
Отказах се да търся тяло за душата и пристан за мечтата.
Мракът ме изпълва, а самотата – забавлява...
Но ето че лъч ме заслепява, нарушава тишината
и отнема тегобата.
Малка лодка приближава,
обикаля и търси мене във сумрака.
Ти се взираш във моряка,
но за теб той е само сянка във водата,
призрак от мечтата.
Гледам него във очите, а търся теб за опрощение.
Аз отплавам под флага на надеждата,
а ти, корабокрушенецо,
оставаш тук, при самотата,
в знак на отмъщение.
© Емилия Георгиева Все права защищены