24 сент. 2011 г., 19:49

Корабокрушенци 

  Поэзия » Любовная
537 0 0

Корабокрушенци

 

Живея на острова на мълчанието и самотата.

Това е островът без бряг, без слънце, без веселие.

Кораби минават,

 изпълват хоризонта и отнасят красотата.

 

Ти си тук до мен,

 показваш ми чудесата,

а аз чакам безнадеждното спасение.

 

И ето на: след безкрайното мъчение

 научих се да бъда корабокрушенец във живота.

Отказах се да търся тяло за душата и пристан за мечтата.

Мракът ме изпълва, а самотата – забавлява...

 

Но ето че лъч ме заслепява, нарушава тишината

и отнема тегобата.

Малка лодка приближава,

обикаля и търси мене във сумрака.

 

Ти се взираш във моряка,

но за теб той е само сянка във водата,

призрак от мечтата.

Гледам него във очите, а търся теб за опрощение.

 

Аз отплавам под флага на надеждата,

а ти, корабокрушенецо,

 оставаш тук, при самотата,

в знак на отмъщение.

© Емилия Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??